Кулинарни традиции
Типичната кухня на Сакар носи белезите на тракийските кулинарни традиции, с преобладаващи тестени и постни ястия, приготвяни със зеленчуци, ориз, булгур и боб. Много от рецептите са повлияни и от ориенталската кухня. Месните специалитети са тясно свързани с развитото животновъдство в района и най-често включват говеждо, телешко и агнешко месо, както и домашни кокошки и пилета.
За Югоизточна България са характерни култури като сусама и различните бобови растения. Широко разпространени са лозарството и зеленчукопроизводството, а на тази основа са възникнали и традиционни рецепти със сусам и сусамов тахан, царевица, боб, тиква, диня, дюли, орехи и грозде.
Сладката сусамена пита е типична за селата Момково и Доситеево и традиционно се приготвя за прощъпулник, както и при посрещане на официални гости. В село Студена, най-често по Коледа и Нова година, местните майсторки разточват разтопита – вид сладка баница. Кулинарните майстори от Доситеево са прославили селото с характерните карталачета, изпечени на сач. Типичен десерт за района на Свиленград е малеби – млечен крем, поднесен с розов сироп.
Сред традиционните рецепти от село Срем са трахана с пиле и чеснова разядка, сервирана с домашно изпечен хляб. За районите на Сакар и Странджа са характерни още чесновата каша, бобеникът (боб, изпечен в тава) и желираният курбан от Харманлийския край.
Запазена марка за Странджа и Сакар е „дядо“-то – местен деликатес, при който свинско шкембе се пълни с накълцано месо или кайма и подправки, след което се суши. Дядо-то може да се хапва като мезе или да се нареже на хапки, да се приготви с домати на яхния и да се поднася с печен на фурна булгур с яйчена заливка. В село Срем му казват "дедичко".
Жътварски таратор - в миналото се е приготвял само с вода, оцет, сол и счукан чесън и е действал освежаващо по време на летните горещини. В Странджа по-късно започват да добавят джанки, а в Сакар – краставици.
Всяко село със своя рецепта
Макар и малка по площ, Сакар планина е изключително богата на традиции и вкусове. Почти всяко село се отличава със своя характерна рецепта – в Доситеево пекат карталачета, в Черепово – катми, а в Иваново се пържат колачета. Зелник, кашник, тракийска баница и разнообразни печива с орехи са специалитети на село Орешник. В село Лозен, на празника Ирминден, все още може да се види ритуалът с печене на хляб в подница, а местен кулинарен специалитет е саушът – ястие със задушено агнешко месо.
За село Българин представителни са телешкият сбор курбан и традиционният ахчак, наподобяващ катък, приготвян единствено от овче мляко и сол. В Момково се приготвя агнешки курбан. С телешко и говеждо месо най-често се готвят различни яхнии, като най-характерни са тези с дюли, сливи или джанки.
Траханата е друг традиционен продукт
Широко е разпространен в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Тя се замесва с квас, а не с мая, като ферментацията продължава 4–5 дни преди сушенето, което ѝ придава характерен аромат и леко кисел вкус. По същество траханата представлява тесто от брашно и зеленчуци, което след многократно омесване и втасване се изсушава и стрива. Така полученият гранулиран продукт може да се използва целогодишно – най-често за приготвяне на сос, с който се накисва препечен и надробен хляб, овкусен със сирене и масло.